Иво Пецов е художник роден през 1980 г. в Македония. Завършва Държавно училище за приложни и изящни изкуства “Лазар Личеноски”, Скопие през 1999 г. От същата година е студент на Националната художествена академия, София, където завършва бакалавърска степен при проф. Стоян Стоянов-Течи и магистратура при проф. Здравко Стоянов, специалност “Графика”. Докторската си степен защитава през 2010 г., научен ръководител му е проф. Ружко Челебиев, специалност “Стенопис”.
Иво Пецов е член е на Дружеството на македонските художници от 2004 г. и е участвал на някои от общите изложби. Той е един от инициаторите за създаването на дружеството „УМ” от Виница, Македония през 2005 г. и оттогава организира груповите изложби, които в близко бъдеще ще придобият международен характер. Участва в голям брой групови изложби в Македония, България и Португалия.
Първата му самостоятелна изложба е в Македония през 2001 г. Следват самостоятелни изложби в Скопие, Сантарем, Португалия, както и в „Дом на културата” във Виница, в НУЦК „Ацо Шопов” и Щип, Македония през 2010 г.
Можете да научите повече за философията и творческите търсения на Иво Пецов в новото интервю, което авторът даде за Арт Аларма:
Интервю
Разкажи ни малко за твоя стил, отправяш ли послания чрез изкуството си или споделяш фантазията си с публиката?
Стилът е следствие от живота, а изобразителното изкуство показва точно тези следи от вибрациите и ритмиката на нечий живот. В стила е въплътена цялата личност на онзи, който го е създал, целия негов живот до момента на творене чрез различните багри, линии, цветови решения и т.н. Тази цялостност говори с тайнственост, с пособия, които надхвърлят възможността от напълно разумно, логическо тълкувание на художественото произведение.
Тази тайнственост е „прелята“ от самата тайнственост на живота. Както напълно не умеем логически да си обясним събитието „живот“, така и не можем напълно да разгадаем кодовете на стила на определено художествено произведение. Стилът обаче говори освен чрез обясними, така и чрез необясними начини, въплътени в кодовете на композицията. Животът не може да бъде видян чрез нашите телесни сетива. Видими са само следите, които наричаме изкуство.
Рисувайки и създавайки своите художествени произведения, особено напоследък, поемам отговорността от моето влияние върху зрителите, защото се стремя да предам своето разбиране за реалността. Все пак моето становище е, че реалността е много по-абстрактна и в много повече нива, отколкото ни се иска да бъде, за да бъде лесно смилаема. Моят стил се основава на моите лични търсения на реалността и с времето се старах, според моите възможности, да го пречиствам и разграничавам от комерсиалното и стоката за продан. Както и много други художници, аз работя на други места за моята материална екзистенция и така подсигурявам възможността в изкуството си да бъда напълно искрен.
За изложбата в Кошера
В изложбата, поставена в галерийното пространство на Кошера (която продължава до края на юли 2017 г.), подредих избрани произведения, създадени в периода 2011 – 2016 година.
Постарах се да покажа с какво се различават те. За разлика от много други автори, аз не се страхувам да творя от страна на личния си аспект. На тази изложба могат да се видят различните ми във времето вълнения и промяна в стила, която да отговаря на съответното търсене. В зависимост дали съм тълкувал социално-обществен проблем („Отсъствието на героите“ или „Взаимоотношения“) или съм създавал произведения, третиращи въпросите на съществуването или несъществуването („Нетрайно“), съм използвал различни похвати. Според мен те адекватно биха съответствали в предаването на вътрешното ми чувство чрез картината.
Онези мои произведения, в които съм търсил единствено предаване на настроение, са моите най-абстрактни творби. Най-често те наподобяват природни форми или пространства. Картините ми са продукт на моите моментни вълнения. Чрез тях отправям послания или отварям въпроси или настроения, чрез които приканвам зрителите към вглъбяване. Споделям въображението си, а влиянието му има възможност да променя.
Вярваш ли,
че картините притежават енергия, която влияе на подсъзнателно ниво на зрителите и пространството, в което се намира?
Разбира се, че изкуството влияе и променя. Както определена книга може да ни въздейства и промени начина ни на мислене, така и определено произведение на визуалното изкуство може да ни променя. То може да ни въздейства с особено силен интензитет, ако се намира в пространство, което често посещаваме или прекарваме дълго време. Художествените предмети притежават особено силен енергиен заряд, затова не е случайно, че в древни времена са взимани за сериозно съдържание от всекидневния живот, което може да променя съдби или да въздейства върху хода на събитията.
Силата и истината за влиянието на художествените произведения е реална и днес, но нашето отношение към търсенето на реалността се е променило. В ерата на техническият прогрес ние сме свикнали да бъдем потребители, а не търсачи на задълбочено знание. Представяме си, че животът е длъжен да ни носи само удобства, а ние сме онези, които постоянно имаме правото да критикуваме.
Изкуството е винаги такова, какъвто е животът. Ако животът ни е нещастен, такова ще бъде и изкуството ни. Не е лесно будният ум на един творец да повлияе положително върху нещастно общество, но не изклкючено и аз вярвам че е възможно.
Работиш в различни техники
и определено работите с всяка от тях имат различно звучене. Какво ти дават те и в коя ти самият се чувстваш най – удобно да разкриеш максимума от идеята си?
Никога не съм искал да се дефинирам и мисловно да се ограничавам, че трябва да работя с една или друга техника, за да постигна своя максимум. Изборът на техника и тематика, върху която да работя, винаги си идват от само себе си. Решенията идват от готовността, с която искам да разкрия вътрешните пориви. Самият съм се изненадвал, когато на моменти противно на инертното ми желание за последователност, напира нуждата от промяна на техниката и стила. Тогава разбирам, че изкуството е нещо много по-дълбоко и непредсказуемо и си идва само.
Какво те спасява
като творец в днешната реалност?
Да бъдеш художник винаги е било трудно. Не смятам, че определено време е по-добро от друго. Изборът е винаги, че нашето време е най-добро… иначе не бихме съществували сега. Разбира се, обществената реалност на днешното време е доста сурова. Това се дължи на всеобщото ни превъзпитание, чрез масовите медии и превръщането на индивидите в бройки от потребители. Консуматорската реалност изцяло ни е заляла и мозъците ни са постоянно атакувани от това да не виждаме друго, освен нуждата да играем ролята на потребители. Матрицата на илюзията никога не е била по-силна.
Творците, както винаги са длъжни да са свидетели на истината. Жертвоготовно и смело да изказват позициите си и да внасят промяна чрез творчеството си. Това е ролята на твореца – да дава, а не да очаква дарове. Затова творците са аристократи на духа и затова трябва да им се отдаде повече внимание. Обществото, което потиска или унищожава творците и творческите личности е обречено не само на провал, но и на изчезване.
В днешната реалност ме води мисълта, че имам роля в живота и че трябва да я изиграя по най-добрия възможен начин.
Изобразителното изкуство
според теб е елитарно или е предназначено за масите?
Истинското изкуство никога не е било масово – така е било и така ще бъде. Истинско изкуство наричам онова, което внася промени и повдига човека на по-осъзнато ниво на съществуване. Масите не търсят промени или уроци, те търсят удобство и поддръжка на илюзията, в която живеят. Но и елитарно не е, ако се има предвид че елита е съставен от богати и влиятелни в обществото хора.
Изкуството е предназначено за всички, но по-малко са хората, които имат възприемчивост към нюансите на реалното съществуване. И така, бих казал, че изкуството е за онези, които имат очи, уши и големи сърца. Изкуството е за онези, които са чисти, които обичат да научават нови неща и са изпълнени с любов към живота.
Според теб,
какви качества и умения трябва да притежава един художник, за да се реализира успешно?
Аз съм от хората, които постоянно и отново вътрешно търсят основание да се наричат художници. Срещал съм такива и аз съм един от тях. „Художник“ не е титла и не е завинаги, а е състояние, което изисква постоянство и отдаденост с любов към творенето. Човек, създаващ и творящ с любов. Заради насладата от творческият акт, този човек е готов на всичко и се нарича художник. Художникът е ирационален и малко луд, а в определени моменти изглежда глупав, защото излиза от общоприетите рамки на поведение и начин на мислене.
Да се реализира един художник е нужно да бъде готов на всичко, за да защити любовта си. Какво всъщност означава да се реализира един художник? Да бъде материално обезпечен и медийно известен ли? Ван Гог не се ли е реализирал като художник или кога точно се реализирал – по време на неговия живот или след смъртта му? Според мен най-важните качества, които трябва да притежава един художник са смелостта, лудостта и любовта му!
Какво предстои:
Наскоро имаше твоя изложба в Р. Македония, разкажи ни малко за това какво предстои?
През изминалият период открих и втора изложба в Гевгелия, Р. Македония, където показах творби от най-новия си творчески цикъл. В близко бъдеще се надявам да реализирам изложба и в Букурещ, където за първи път ще се срещна с румънска публика. Най-важното, което предстои са още много усилия и надявам се задоволителни резултати на творчески план.
Повече за художникът Иво Пецов можете да намерите ТУК
