Дамян Бумбалов – Провокацията в изкуството

май 25, 2017

„Всеки път, когато творбите ми започнат да харесват на прекалено много хора, започвам да променям почерка и начина на изразяване. Няма нищо по-притеснително от това, да получавам непрекъснато положителни отзиви за дадена серия от картини – това е знак, че нещо съм сбъркал и трябва да променя.“ – Дамян Бумбалов

Дамян Бумбалов е роден през 1979 година в Ямбол. Започва художественото си образование в Национална гимназия по изобразително изкуство „Дечко Узунов“ в град Казанлък. През 2002 година завършва Магистърски университет Велико Търново „Св. Св. Кирил и Методий „, Факултет по изобразително изкуство. Има самостоятелни художествени изяви и участия в колективни изложби, биеналета, арт фестивали. Участва в национални и международни изложения и симпозиуми в страната.

От 2012 година Дамян беше уредник на „Таралеж – клуб за културни инициативи” във Велико Търново. Клубът имаше за цел развитието и популяризирането на дейности в сферата на културата и изкуството. Представяше широк спектър от артистични събития под формата на изложби, фестивали, концерти, рецитали, театрални постановки, прожекции. Те даваха възможност за изява на много творци. Силвия Павлова също представи там своя самостоятелна изложба живопис и текстил.  Сега Дамян е отдаден изцяло на своята реализация като артист. “Memories from tomorrow“ – това е заглавието на новата му изложба през май в ХАЛЕ 3 във Варна.

За неговото творчество

кураторът и колекционер Алберт Константинов Леваев пише:

„Във всяко едно от платната на Дамян Бумбалов зрителя ще се сблъска с наслагване на слоеве от почерци. В композициите си умело съчетава графични изображения с класическа живопис, декоративни елементи със стрийт надписи, портретни изображения и анимационни герои, както и чисто експресивни и абстрактни  моменти. Контраста между светло и тъмно, топли и студени, живопис и графика оставят усещането за комфорт и дискомфорт едновременно. Зрителя остава едновременно объркан, но и приятно изненадан от естетическата бомба, която твореца е хвърлил, представяйки картината или скулптурата.

Така той получава една напълно завършена: contemporary творба. Изкуството му може да бъде наречено провокативно и дори скандално, но това няма да е всичко. Защото неговото отношение към злободневните и вечни теми, заложени в дъното на човешката същност, не е самоцелно. Под разбунващата пуританските мозъци форма и начин на изразяване са заложени далеч по-дълбоки и действащи на съзнателно и подсъзнателно ниво послания. Послания, които разтърсват всеки мислещ човек, обитаващ пространството извън парадигмата на посредствеността.“

Откриваме този интересен и провокативен автор, далеч от светския шум. Искаме да ни разкаже за себе си и да сподели своя опит как се създава и подкрепя изкуството в България.

Интервю

Къде и как живееш сега? Мечтата на много творци е за тихо и спокойно кътче, където да се развихрят до насита. Ти постигна ли своята? Усещаш ли баланс в живота си?

В момента живея в един малък град, близо до Велико Търново, в който времето е спряло някъде между 1944 – 2017 година, но като се замисля, то в цялата страна е така. Мисля, че в малките градове хората по-лесно приемат факта, че живеят в „бананова” република и така си живеят без да имат големи изисквания. Иначе градчето е разкошно място за творци, за хора с нужда от повече лично пространство, за отглеждане на потомство (захранено с истинска домашно произведена храна). Откакто живея тук, доста по-лесно си събирам мислите и съм и по-продуктивен.

Препоръчвам на всеки да намери такова място с условието то да е временно, тъй като нуждата от социален живот понякога си казва думата. Не мога да кажа, че съм постигнал нещо на този етап. Колкото повече време и пространство имам, за да създавам идеите си, толкова повече разбирам, че не съм стигнал доникъде и изникват все нови неща, които искам да осъществя. Винаги има нещо, което ме човърка отвътре, или много важна хрумка и си мисля, че направя ли я, това ще е върхът – ама йок. После се появява друга и така. Та за баланс въобще не може да се говори.

Изкуство в България

Какво мислиш за правенето на изкуство в България?

Хубаво е, че въпреки всички пречки, които създават нашите диктатори и олигарси, много млади хора в страната се занимават с изкуство. Разбира се, намират се и около трима и половина души от по-горе изброените, на които им казваме меценати – а пък аз им казвам: „Бравос!”. Изкуството остана последното миниатюрно островче, на което има някакви наченки на свобода на словото, на изразяването и на мисълта. Единствените свободни хора в момента са хората на изкуството и това е страшен дразнител за тези „отгоре”.

Но тя природата си знае работата. Както по време на война или епидемия един народ започва да се възпроизвежда повече (ражданията се увеличават в пъти повече, това е вроден групов инстинкт за самосъхранение), така и по време на нищета и културен упадък се намират все повече хора, които да създават изкуство. Мисля, че след време (едно две поколения) ще имаме разкошни автори, творци, артисти и ще бъдат световно признати.

Арт Клуб Таралеж

Ти имаш опит с ръководенето на културното пространство във Велико Търново – Арт клуб „Таралеж”. Какво се случи с таралежите? Разкажи ни малко за това как се управлява такова пространство, какви са пречките и какво ти донесе тази инициатива?

Това с „опита”… наистина вече мога да кажа, че имам опит – понеже, когато отворихме „Таралеж”, нямах. Може би и затова го затворихме 🙂 . Той Ганчо (един там от „горните етажи”) още тогава ми каза: „Бумбале, всеки да си знае на гъза петъка. Какви сте вие, че да отваряте културно пространство тук в нашия град? Тая няма да стане”. Тя стана, но се постараха да е за малко. Бих казал, че Ива, Лили и Ани имаха доста повече потенциал и опит и правеха чудеса там, но в крайна сметка това не ни спаси. Както много от творческите пространства в България, или затвориха, или са пред затваряне (последният пример е с ХАЛЕ 3 във Варна).

Капанът на интересите

Всичко е въпрос на интереси – когато градът ни беше кандидат за „Европейска столица на културата”, „Таралеж” беше подкрепян с две ръце (понякога и с три). След като мина цялата дандания, ние вече не бяхме удобни, а помещението, което заемахме, беше на супер изгодно място… Относно работата в такова място ще споделя, че зарежда само с положителна енергия, много често нещата там ставаха сами, много често си мислех, че са станали сами, пък те ги направили вместо мен.

Нужно е голямо раздаване, за да стопанисваш подобно пространство. После започваш да виждаш доволни и щастливи хора. Сега, след като вече го няма, продължавам да виждам автори, които са „излезли” оттам и са доста напред в сферата си на работа. Все артисти с изглед някой ден да станат суперартисти. Това е удовлетворението. След затварянето се усещах страшно изморен от всички контакти и дори сега не съм суперсоциален, но всяко зло за добро – това пък ми помогна да сложа в ред собствените идеи и да поработя за себе си .Това последното прозвуча егоистично, ама си е баш така.

Медиите

Защо, според теб, медиите „не обичат” да пишат и да говорят за изобразително изкуство? Как стоеше този въпрос в Търново, успяхте ли да изградите добри отношения с местните печатни и електронни медии?

Не. Този въпрос е малко риторичен – вече дори и децата знаят, че медии в България не съществуват. Те не пишат за реални неща, които вълнуват цялото общество, а ние искаме да пропишат за изкуство! (тука се смея не на въпроса, смея се на продажните български журналя, и им се смея гадно, защото са долни. Продължавам да се смея.) Местните медии са абсолютно същите като националните. Любимото им е да не напишат името на автора правилно (правят го нарочно), или някаква малка нещастна вмъкната измислица в текста, за да го злепоставят пред 20те пенсионери, които ги четат.

За електронните такива нямам мнение, те са си две сватбарски телевизии и ни канеха в сутрешните блокове да запълваме време с общи приказки. И все пак мога нещо положително да споделя: Поздравления за „Север БГ” – това беше единствената медия, която наистина се стараеше да отразява обективно събитията ни и пишеше читави статии.

Пред камерите

Като автор какво е отношението ти към публичните изяви?

На артиста в длъжностната му характеристика трябва да пише: „поема отговорност за поне една публична изява годишно”. Това го прави артист. Както и да го мислим, колкото и голямо да ни е егото, изяви трябва да има. Потребителите на изкуство в страната ни намаляват с всеки изминал ден, но ние сме длъжни да ги поддържаме със свежи идеи и нови изяви. Това е най-малкото, което може да направи всеки артист за възпитанието на обществото.

Чалга „културата” е обгърнала като октопод мозъците на 90% от зрелите хора и на 99% от младежите. Един от начините да й се противопоставим е изяви на всеки километър.

Освен с живопис и скулптура ти се занимаваш и със стенопис. Работил си извън страната. Обичаш предизвикателствата на формата или?

Харесва ми да правя едри неща, и то много. Дори може да се каже, че е вид пристрастяване. Така, като погледна една стена от петдесетина квадратни метра, и си мисля „майка му стара, как се пълни това нещо с рисуване?” После се приближавам и виждам, че нищо не виждам. То като се приближи човек до стената, и вижда около 1м. После се отдалечавам и я виждам цялата. И така може да се забавлявам цял ден, а после идва и време за работа. Хубавото на големия размер е, че освен психически, накрая на деня си и силно физически изморен  – то си е вид спорт. Вечерта една голяма водка (ако съм в друга страна, едно голямо от каквото пият там) и си лягам доволен от живота.

Философията

Каква е твоята философия за изкуството, което правиш?

В повечето мои творби може да се открие социопатска и анархистка философия, подплатена с естетически възгледи на злободневни теми, пряко свързани с политическите нюанси. (баят отговор) За да бъда честен, ще споделя философията си за живота, от която черпя, за да създавам изкуство, а тя е супер елементарна: „Човек не е създаден, за да бъде говновоз”. По два-три пъти на ден (понякога четири) се храня, за да събирам енергия, а излишното отива в канала. Вечерта, като седна на тоалетната чиния, се питам дали от енергията, която съм изразходил през деня, се е получило нещо. Дори и минимално да е, стига да е полезно, значи е добре работата. Познавам хора, които отделят енергия единствено за да изхвърлят отпадъка от тялото си – това са говновози.

Имам и творби, които нямат никакъв замисъл и съм ги правил заради самия акт по създаването им, те пък са си чисто его.

Съвременно изкуство

Какво е според теб съвременно изкуство и ти определяш ли така своето?

Лично за себе си разделям съвременното изкуство на два вида: Съвременно изкуство, създадено от автори в нашето съвремие, като това включва всички направления. Съвременно изкуство може да бъде както един пейзаж, така и варена агнешка главичка. Има много автори, които искат да умеят да рисуват академично, но не им се получава. Те твърдят, че правят съвременно изкуство – това им се получава. Има много творци, които рисуват по-добре от академиците, но не го правят, а създават нарочно някакви наивни образи и форми само за да кажат, че правят съвременно изкуство. Въпрос на избор е за всеки.

Вторият вид съвременното изкуство е това, което се създава по-навън от нашите граници – там имат по-различно определение за нещата. Някои български автори много успешно се справят и с него и дори съм фен на десетина.

Нямам желание да разсъждавам дали това, което съм направил, е модерно или съвременно, или концептуално, или там каквото и да е. И не виждам голям смисъл от това. Пък работа на изкуствоведите и разбирателите е да определят кое е по-съвременно от другото и дали това, което си направил за съвременно изкуство, е достатъчно съвременно, за да се каже, че е съвременно.

Повече за Дамян Бумбалов и неговото творчество можете да намерите ТУК

Pin It on Pinterest

Share This