Мария Русева
Мария Русева за “Двойна фантазия” – съвместна изложба на Стоян и Силвия Павлови
За Стоян Павлов – Лисо
“Разказвали са ми моряци, че на корабите за далечно плаване има картини само на планини, поля, гори и градини. Лисицата знае това и със своята каравана плава умело сред природата – по ручеи, сенки, здрач и ясно слънце. Плава безхитростно, не люлее пейзажа, избягва бурите. Затова елени, човеци, коне, дървета и не изгорялата воденица стоят непоклатимо спокойно и топло – като гоблени на стената във варосана къща с дъх на греяна ракия. Връзката на кораба – каравана с морското пътешествие е във водните бои, които използва Лисицата.
Невероятно! Нали? Художникът е изобразил всеки детайл от пейзажа с тези толкова капризни и- своеволни бои….скулпторът Стоян Павлов ги е укротил с точността на четката – длето и е постигнал невъзможното! С водните бои той е създал твърдина и плътни обеми.
Нишката, която свързва баща и дъщеря в тази двойна изложба, е в безкрайната приказка, където и двамата плават-всеки със своя свят. И двамата – естествени и наивни като всички артисти!
За Силвия Павлова
С преливащ талант Силвия Павлова успява да изтъче, обагри и раздипли структурата на пейзажа на женските фигури, на хълмовете и короната на дърветата.
Тя наднича под тревите,интересува се от пътуващите сухи дървета,които се огъват като мачти от вятъра. Или благоговее пред зреещия плод между крехките момински ръце. Стомни, слънца, ракли, отровни ябълки, божества и даже писмена от старинни платнени книги – всичко това може да се открие в нейната живопис.
Изумително! Но няма какво да се чудим! Най-древният жест на човека – художник не са дългокраките ловци, които танцуват по стените на пещерата за победата над мамута, нито полегналите едрогърди богини на плодородието. Най-древното изкуство е съшиването, сплитането и изтъкаването. Първата черга, първата бродерия върху престилката, цветовете и свещените знаци – човек, слънце, луна и звезди – всичко това е направено от жената. И Силвия безпогрешно плава в тази изначална същност.
Обичам тази художница, която ме възторгва, която сякаш на игра улавя забравени притчи и сънища от минали животи. Може би минали мои животи, може би ваши, може би ничии….но там мога да видя слепите жени как тъкат и припяват на Великия слепец, който се възхищава на хубавата Елена заедно със старците от Троя…..докато първият лиричски поет е Сафо, както основателно твърди Езра Паунд. И така- всички ние сме плод на въображението, а не на труда!
Пред нас е тържеството на една Двойна фантазия и радостта, че можем да сме съпричастни!!! Значи сме живи! Да бъдем колкото е възможно по-добри и по-малко да се страхуваме от смъртта, докато съзерцаваме картините на Силвия и Стоян Павлови.
На добър час!“
Мария Русева