Приказка без край от Мария Русева

авг. 31, 2017

Мария Русева

Мария Русева

Есето „Приказка без край“ е вдъхновено от творчеството на Силвия Павлова и написано от режисьорът и литератор Мария Русева.

„Пред вас е светът на Силвия Павлова – млада и смела художничка.

Тя е висока, стройна и модерна. Жива и неочаквана. Създава картини и графики, рисува шалове, ах, какви понесени от рози и копнежи шалове. Прави скици за костюми и декори, вае пластики. Но мълчи. Мълчи, и когато е надвесена над линиите на бъдещата дреха, и когато права, с часове полага цветовете и откроява тайнствени пространства с върха на четката. Затова си позволих да си представя какво би казала тя за себе си. Защото ме грабнаха нейните картини и голямата й дарба ме зарадва.

Вярно е, че критиците виждат какви ли не символи, школи, боравят с термини- обеми, композиции, сюрреализъм, сецисион, африкански маски, индиански профили- жестове и нюанси от три континента… Тя би започнала с онази кротка мъдрост на една прочута Лисица: „Ето  моята тайна. Тя е много проста – истински се вижда само със сърцето.“

Да рисувам

Очите ми са пъстро зелени. Възможно е и на Ева да са същите. Да рисувам, за мен означава да откривам, да правя видимо  всичко, което вълнува сърцето ми. Означава да му дам форма, цвят, движение, пространство и остана вярна на ритъма и пулсацията. Да оставя свободно да се преливат тоновете, да се отдръпват сенките и да подсилват голотата на вплетените тела. А името на една картина идва от само себе си, въпреки че сърцето говори без думи. Така казват. Но само ТО ни диктува. Художникът е един писар на сърдечните озарения с вечно зелени очи, вперени в стомната на изгрева. Така веднъж дръзнах да нарисувам сърцето…А всяко сухо, стърчащо с лакти и клони  дърво е едно превъплъщение на Шива или на някой друг бог, зависи от осветлението и гледната точка.

Очаква ви вълнуваща разходка….Там в залеза е полегнала “Не кръстената”…Около нея ще танцуват през нощта русалки, имами, индиянки, гейши, старци и копринени шалове. Любовни тайни и съновидения ще ви придружават по пътя. А на сутринта червената стомна до плодовете на масата ще бъде пълна.

Там, зад “Портата” се е скрила голямата Лисица- учителя. Там пустините са бременни с пясъчни рози, а градините след дъжд очакват пчелите и берачите на картини и така се навлиза в тази приказка без край.“

Мария Русева / 2009

Pin It on Pinterest

Share This