Наш дълг е да откриваме щастието във всеки момент
“Вярвам, че картините ми носят радост на човека, който има смелостта да отвори вратата към себе си”, казва известната художничка
/ брой: 180 / автор: Вилиана Семерджиева
– Силвия, с Вашата живописна изложба “Ловец на щастие” галерия “Възраждане” празнува рожден ден и откри своя нов сезон. Това е голяма чест. Вие сте добре позната на кръга почитатели около галерията с предишните си изложби там. Създадохте ли нови творби специално за случая?
– С галерия “Възраждане” работим от 17 години. Това беше първата галерия, която ми предложи самостоятелна изложба и вълнението беше огромно. Оттогава измина доста време, през което се развих като художник и останахме свързани чрез множество други изложби. Винаги е истинско удоволствие да се връщам в уютното и автентично пространство на галерията. Там моите платна сякаш говорят по различен начин.
За тази изложба започнах подготовката си в началото на годината. Почти всички картини са създадени специално за нея. Обикновено заглавията на изложбите идват в последния момент, но този път дойде още в началото и отключи вдъхновение и цялостна линия на претворяване на пейзажа.
Разбира се, контрастите и широкият цветен спектър продължават да присъстват, но това, което ме зарадва най-много по време на процеса на създаване, бяха силуетите, фигурите и лицата, които изплуваха. Това вмъкна допълнителен сюжет към картините и отключи въображението за интерпретации на съществуващи и несъществуващи светове.
– Вие виждате такива ярки, буйни цветове в природата и околния свят, каквито повечето хора не откриват. Може би след като се срещнат с Вашите картини ще погледнат с други очи на средата, в която живеят?
– Това е част от моята лична мисия като творец да подаря на търсещия цвят, настроение, спокойствие, нещо интригуващо, малко вдъхновение, щипка обич, тайни пътеки и памукови облаци, малко щастие и вяра, че природата ще намери начин да защити нас и себе си. Обичам състоянието, в което политам, когато рисувам. То често е изпълнено със спокойствие. Тогава мога да чуя какво ми говори картината и започваме да създаваме заедно.
Друг път е заредено с вдъхновение и енергия и тогава избухва цяла експлозия от контрасти и форми. Процесът е завладяващ и различен. Винаги е изпълнен с положителна енергия и това ме кара да вярвам, че картините ми повишават вибрациите и носят радост на човека, който има смелостта да отвори поне малко вратата към себе си.
– Рисуването е самотно занимание, но предполагам, че представянето на една изложба е празник за художника – да сподели идеите си, да види реакцията, емоциите на зрителите, на колегите си. Така ли е и за Вас?
– Разбира се. Когато излезеш от един процес, в който си бил вглъбен и отдаден, често е изключително необходимо да видиш отдалеч цялата си работа. Да се дистанцираш, за да можеш да погледнеш по-обективно на резултата.
Изложбата е точно това, дава ти по-реална представа къде те е извел пътят и помага да го анализираш. Това, между другото, се отнася и за интервютата, които често съпътстват творческите изяви. Те винаги са ми помагали да преценя на какво ниво от личното и професионалното ми развитие съм и в дадения момент как ми се отдава да го изкомуникирам, в случая – да го облека в думи. Благодаря Ви за тази възможност!
Посредством публичната изява можеш да усетиш по реакцията на зрителите дали си постигнал проникването, това да почувстват картините и какво им носят те. Хората много обичат да споделят с мен какви усещания е предизвикала някоя моя картина у тях. Обичат да анализират образите или да разберат повече за процеса на работа. Това винаги ми доставя голяма радост и усещане за удовлетворение.
– Каква е ролята на галеристите в творческия път на един автор и с какво допринасят за неговото развитие?
– Галеристите дават възможност за изява и подкрепят авторите в техния творчески път. Освен към създаването на атмосферата и организацията по културните мероприятия, те са отговорни и за продажбата на произведенията и това позволява те да бъдат реализирани. В бързо развиващия се свят галериите също имат свой път на функциониране. Необходимо е като цяло да следват променящите се тенденции в търговията с изкуство и да работят върху адекватното представяне на своята дейност.
– Възможно ли е в днешно време да се живее само от изкуство? И налага ли се творецът да прави известни компромиси или пък трябва да се опита да открие своята публика?
– Бих могла да дам отговор на този въпрос от моя опит и наблюдения. Аз съм художник на свободна практика цял живот. Преди 10 години направих значителна промяна в начина си на работа. Оттогава виждам, че е напълно възможно един художник да се издържа изцяло от творчеството си. Имам колеги, които умишлено работят съвсем различни професии, за да могат да са откровени в творчеството си и да не се съобразяват с търсенето на пазара. Този техен избор според мен е достоен за уважение.
За мое щастие, на този етап това, което ми доставя удоволствие да правя, и това, което хората търсят, се съчетават добре. Не ми се налага да правя компромиси. Чувствам се успяла в търсенето на своята публика, за което съм благодарна.
Цялото интервю и снимките към него можете да прочетете ТУК