“Корени” – това е заглавието на самостоятелната изложба на Силвия Павлова, която беше представена в галерия “Възраждане” в стария град на Пловдив. Само няколко дни преди коледните празници, в уютното пространство на галерията, с богата история, се събраха приятели и ценители на творчеството, което Силвия създава. Приятни срещи, разговори за изкуство, изпълнени с позитивни емоции пожелания и насищане с цветове, всичко това създаде атмосферата на този вернисаж неповторима.
Темата
“Корените са емоционална тема. Има магия, земята има сила за всеки, който иска да се свърже. Исках да направя тази изложба само с пейзажи, защото с природата сме едно. Винаги съм обичала да рисувам дървета. Обичам да интерпретирам красотата на короните им, но когато дойде зимата се изумявам от вълшебните форми на стволовете и клоните. Дървото е символ на връзката между Земята и Небето. Тази връзка винаги ще вълнува човека. Мостът между Горната и Долната земя, живота, смъртта и възобновяването. Ние сме свързани и Бог е в нас. Повечето пейзажи са от моите места, от Искърското дефиле и Етрополския балкан, но съм нарисувала и други непознати места, които ми напомнят за отминали дни, в които други хора могат да видят своето място. ” – споделя авторката в интервю на Надежда Цветкова за Highstreet, по повод изложбата.
Ако искате да се докоснете до света на Силвия, такъв, за какъвто тя разказва, можете да прочетете цялото интервю ТУК
Картините
Картините в тази изложба са петнайсет на брой в различни формати. Всички са рисувани в характерната за Силвия колажна техника с маслени бои и текстил върху платно. Сред пейзажите се отличава една специална картина, която не се предлага за продажба и няма да се предлага и сле изложбата. Тя е единствената фигурална картина в изложбата “Корени” и представлява автопортрет на автора. В нея Силвия влага много от своята душевност и характерно състояние, елементи от заобикалящият я неин свят. Някак естествено, като акцент, работата е наречена “Корени”.
“Да нарисувам това платно дойде от една книга. “Стопанката на Господ” от Розмари Де Мео. Започнах да я чета през лятото, когато бях извън България на почивка. Доста въздействаща книга, за този, който може да я усети и темата го вълнува. Истинско щастие е усещането, че всичко си идва на мястото. Ще оставя на тези, които виждат тази картина да измислят историята и. Аз не мога да кажа и да опиша нищо от нея. Вълнувам се…”
Представените снимки в тази статия са на фотографът Благовест Попов.
