Размери: 130х100см. Техника: маслени бои и текстил върху платно / 2010

Веднъж се опитах да нарисувам себе си. Никой не ме позна. Обичам времето когато рисувах тази картина, бях щастлива, наслаждавах и се, мечтаех. Беше момент, в който не се готвех за никакво участие, нямах срокове, нямах сладкото напрежение на избухналост, имаше само спокойствие и пълна свобода. Вярвах, че това е една голяма и красива картина в която съм вложила много. Бях нетърпелива да я покажа на някого. Още не беше изсъхнала както трябва, когато я натоварихме внимателно на колата и я закарахме малко по-надолу в квартала, където живееше леля ми. Тя, майка ми и най-близката ни семейна приятелка, режисьор по професия и поет по душа Мара Русева, бяха най- големите ценители на моето творчество. Обичам да споделям с тях работата си. Имах прекрасен повод.

Картината беше оценена, а аз умирах от щастие, че съм я постигнала. Оставих я там закачена на почетно място на стената да изсъхне и да и се порадват. Беше на сигурно място. Исках да я покажа на галеристите, с които работех, да я споделя с публиката, да я разходя из страната. Същата вечер леля ми се обади по телефона. Съседката и в апартамента под тях, чиито съпруг е управител на завод за натурални сокове иска да купи картината. Умрях. Не помня да съм взимала по-тежко решение. Току що бях родила и ми искаха детето за осиновяване хора с възможности, които да го гледат добре. А и аз съм обречена да ги раздавам моите. Какво да правя. Първо ревнах, че имам избор. После я продадох на добра цена и повече не съм я виждала. Така картината остана толкова близо и толкова далеч.