Тони Кондев е български художник, график, който е роден през 1981 година в град Триполи, Либия. По – късно, когато се завръща в България със семейството си започва средното си специално образование в ССХУ за приложни изкуства „Димитър Добрович“ в град Сливен в специалност „Рекламна графика“. Висшето си образование продължава в Национална Художествена Академия в София със специалност „Сценография“.

През годините работи като сценограф по театрални проекти в Народен театър „Иван Вазов“, Тетрална работилница Сфумато и в други алтернативни пространства. Разработва сценографски решения за няколко от проектите на Сдружение за съвременно алтернативно изкуство и култура  „По действителен случай“ – „За жената отсреща“, „Пеперудите са всъщност изтребители“ и „Ноктюрно“. В момента работи като „Специалист визуални изкуства“_в „Worldwide FX – Nu Boyana Film Studios

изложба в София
Тони Кондев

Тони Кондев участва в колективни изложби в България и “Haus Wittgenstein, Bulgarisces Kult instituts”във Виена. Неговия талант и майсторство в рисунката, го прави високо оценен още по време на следването и му носи няколко национални награди. През 2001 и 2004 година печели Първа награда в конкурса „Рисунката“, НХА / Национална Художествена Академия/ През 2000 — Грамота и втора награда в конкурс, посветен на Добри Добрев, а през 2017 получава две номинации във VIта Регионална изложба конкурс на Алианц и Втора Национална графична изложба „Георги Герасимов“ в град Пазарджик.

На 27-ми Октомври се състоя официалното откриване на неговата първа самостоятелна изложба в София. Галерия 11 Август се превърна във временен дом на впечатляващите нови рисунки на Тони Кондев. Изложбата може да бъде видяна до 10-ти ноември  на улица 11 Август, номер 10, София.

Тони разкрива малко от себе си и своя мистичен свят и ни дава възможност да се потопим в него поне за малко.

 

Сценографията е твоя специалност. Имал си опит в разработването на сценографски решения за представления и ТВ предавания. Организиране на пространство, среда, сюжети, всъщност всичко това може да се усети в претворяването на тайнствените вселени в картините ти. Усещаш ли връзка между нещата?

Да след завършването на академията имах щастието да съм сценограф на “ Г-н Ибрахим и цветята на Корана“ в Народен театър „Иван Вазов“ с Мариус Донкин, Постановка: Снежина Танковска.

Пространството, дълбочината и загадъчността на мъглата винаги са ме привличали. Да, усещам, че има връзка и то такава, която не търпи намеса, такава, в която нямам контрол…просто вървя…отпускам се и…линия след линия…точка след точка…докато не потъна целия в графитеното петно…изпълнено с магията на моята….твоята…тяхната…

Защо графит?  Какво ти дава тази техника?

Защо графит…стечение на обстоятелства. Природата ми даде един корен, който да нарисувам и да повлече след себе си толкова изхабени моливи… Обичам да рисувам с всичко, но моливът възпита мекота и твърдост на духа, търпение и дива страст.

Колаж снимки от изложба на Тони Кондев
Откриване на изложбата в София

Разкажи ни малко повече за новата си изложба? В нея се усеща развитие в композициите на силно разработени елементи съчетани със спокойни бели пространства. В какво творческо състояние се намираш в момента?

Ммм да предполагам, поне се надявам да има развитие. Белите петна…може би от възрастта се засилиха хаххаха. Не, просто всеки има нужда от тях. Паузи, в които преосмисляш, балансираш или просто зануляваш сетивата за да можеш след това да поемеш нова доза магия, графит, мъгла, хартия…биричка си пия…

Какво символизира шахматната дъска?

Шахматната дъска…игра…ден след нощ борба…важното е, че не е сама…след бялото петно – без фокус…страст в графитената шума…докато загубиш ума и дума.

 

жена с бял триъгълник
„Плачеща върба“ 100/70

 

Времето не е ли понятие от особена важност, когато имаш толкова талант…за какво стига и за какво не.. Какво те спасява като творец?

За времето и таланта не знам. Гледам да не се губя много много, макар че е трудно, но пък всеки път, когато си мислиш, че нещото ти е изгубило времето се оказва, че не е било случайно. Така че, каквото – такова, когато – тогава…животът, времето е странно нещо, колко ще летиш и къде в земята ще заспиш…

Плаши ли те понякога белият лист? 

Страх от белият лист? …неее… цял живот по него да драскаш той все бял остава.

Особено впечатление прави тази естетична дисекция на човешкото тяло. Можем ли да кажем, че чисто психологически се вълнуваш от онова, което е отвъд? Отвъд видимото, отвъд телесното. Търсиш ли вътрешната структура на нещата в живота?

Да, вълнувам се от това, което се крие…образи в мъглата, кората, земята, главата… Търся вътрешната структура на моето въображение. Природата, в нея няма нищо излишно и не на място и дори да ти е тясно, когато в себе си се потопиш…молива върху белият лист се напластява…с малката надежда да не потъне в забрава.

……………………………

фигура с мандала
„Прераждане“ 100/70

 

жена с еленови рога
„Елена“ 70/100

 

жена с мандала
„Флорагора“ 100/70

 

рисунка с молив
„Пчела“ 70/100

 

привързано тяло
„Охмисли“ 100/70

 

Повече за творчеството на Тони Кодев може да намерите ТУК