„Всеки път, когато творбите ми започнат да харесват на прекалено много хора, започвам да променям почерка и начина на изразяване. Няма нищо по-притеснително от това, да получавам непрекъснато положителни отзиви за дадена серия от картини – това е знак, че нещо съм сбъркал и трябва да променя.“

Дамян Бумбалов

колаж

Дамян Бумбалов е роден през 1979 година в Ямбол. Започва художественото си образование в Национална гимназия по изобразително изкуство „Дечко Узунов“ в град Казанлък, а през 2002 година завършва Магистърски университет Велико Търново „Св. Св. Кирил и Методий „, Факултет по изобразително изкуство. Има самостоятелни художествени изяви и участия в колективни изложби, биеналета, арт фестивали, национални и международни изложения и симпозиуми в страната. От 2012 година Дамян беше уредник на „Таралеж – клуб за културни инициативи” във Велико Търново, който имаше за цел развитието и популяризирането на дейности в сферата на културата и изкуството, а именно широк спектър от артистични събития под формата на изложби, фестивали, концерти, рецитали, театрални постановки, прожекции, в които възможност за изява получиха много творци. Сега Дамян е отдаден изцяло на своята реализация като артист. “Memories from tomorrow“ – това е заглавието на новата му изложба през май в ХАЛЕ 3 във Варна.

За неговото творчество, кураторът и колекционер Алберт Константинов Леваев пише:

„Във всяко едно от платната на Дамян Бумбалов зрителя ще се сблъска с наслагване на слоеве от почерци. В композициите си умело съчетава графични изображения с класическа живопис, декоративни елементи със стрийт надписи, портретни изображения и анимационни герои, както и чисто експресивни и абстрактни  моменти. Контраста между светло и тъмно, топли и студени, живопис и графика оставят усещането за комфорт и дискомфорт едновременно. Зрителя остава едновременно объркан, но и приятно изненадан от естетическата бомба, която твореца е хвърлил, представяйки картината или скулптурата. Така той получава една напълно завършена: contemporary творба. Изкуството му може да бъде наречено провокативно и дори скандално, но това няма да е всичко. Защото неговото отношение към злободневните и вечни теми, заложени в дъното на човешката същност, не е самоцелно. Под разбунващата пуританските мозъци форма и начин на изразяване са заложени далеч по-дълбоки и действащи на съзнателно и подсъзнателно ниво послания. Послания, които разтърсват всеки мислещ човек, обитаващ пространството извън парадигмата на посредствеността.“

"Малкия мъж скача в голямото парти" 100 / 100
„Малкият мъж скача в голямото парти“
акрил – 100 / 100

Откриваме този интересен и провокативен автор, далеч от светския шум, за да ни разкаже за себе си и да сподели своя опит как се създава и подкрепя изкуството в България.

Къде и как живееш сега? Мечтата на много творци е за тихо и спокойно кътче, където да се развихрят до насита. Ти постигна ли своята? Усещаш ли баланс в живота си?

В момента живея в един малък град, близо до Велико Търново, в който времето е спряло някъде между 1944 – 2017 година, но като се замисля, то в цялата страна е така. Мисля, че в малките градове хората по-лесно приемат факта, че живеят в „бананова” република и така си живеят без да имат големи изисквания. Иначе градчето е разкошно място за творци, за хора с нужда от повече лично пространство, за отглеждане на потомство (захранено с истинска домашно произведена храна). Откакто живея тук, доста по-лесно си събирам мислите и съм и по-продуктивен. Препоръчвам на всеки да намери такова място с условието то да е временно, тъй като нуждата от социален живот понякога си казва думата.

Не мога да кажа, че съм постигнал нещо на този етап. Колкото повече време и пространство имам, за да създавам идеите си, толкова повече разбирам, че не съм стигнал доникъде и изникват все нови неща, които искам да осъществя. Винаги има нещо, което ме човърка отвътре, или много важна хрумка и си мисля, че направя ли я, това ще е върхът – ама йок. После се появява друга и така. Та за баланс въобще не може да се говори.

лилав жираф
„Гледам отвисоко“
акрил – 90 / 100

Какво мислиш за правенето на изкуство в България?

Хубаво е, че въпреки всички пречки, които създават нашите диктатори и олигарси, много млади хора в страната се занимават с изкуство. Разбира се, намират се и около трима и половина души от по-горе изброените, на които им казваме меценати – а пък аз им казвам: „Бравос!”. Изкуството остана последното миниатюрно островче, на което има някакви наченки на свобода на словото, на изразяването и на мисълта. Единствените свободни хора в момента са хората на изкуството и това е страшен дразнител за тези „отгоре”. Но тя природата си знае работата. Както по време на война или епидемия един народ започва да се възпроизвежда повече (ражданията се увеличават в пъти повече, това е вроден групов инстинкт за самосъхранение), така и по време на нищета и културен упадък се намират все повече хора, които да създават изкуство. Мисля, че след време (едно две поколения) ще имаме разкошни автори, творци, артисти и ще бъдат световно признати.

Ти имаш опит с ръководенето на културното пространство във Велико Търново – Арт клуб „Таралеж”. Какво се случи с таралежите? Разкажи ни малко за това как се управлява такова пространство, какви са пречките и какво ти донесе тази инициатива?

Това с „опита”… наистина вече мога да кажа, че имам опит – понеже, когато отворихме „Таралеж”, нямах. Може би и затова го затворихме 🙂 . Той Ганчо (един там от „горните етажи”) още тогава ми каза: „Бумбале, всеки да си знае на гъза петъка. Какви сте вие, че да отваряте културно пространство тук в нашия град? Тая няма да стане”. Тя стана, но се постараха да е за малко. Бих казал, че Ива, Лили и Ани имаха доста повече потенциал и опит и правеха чудеса там, но в крайна сметка това не ни спаси. Както много от творческите пространства в България, или затвориха, или са пред затваряне (последният пример е с ХАЛЕ 3 във Варна). Всичко е въпрос на интереси – когато градът ни беше кандидат за „Европейска столица на културата”, „Таралеж” беше подкрепян с две ръце (понякога и с три). След като мина цялата дандания, ние вече не бяхме удобни, а помещението, което заемахме, беше на супер изгодно място…

арт клуб таралеж

Относно работата в такова място ще споделя, че зарежда само с положителна енергия, много често нещата там ставаха сами, много често си мислех, че са станали сами, пък те ги направили вместо мен. Нужно е голямо раздаване, за да стопанисваш подобно пространство. После започваш да виждаш доволни и щастливи хора. Сега, след като вече го няма, продължавам да виждам автори, които са „излезли” оттам и са доста напред в сферата си на работа. Все артисти с изглед някой ден да станат суперартисти. Това е удовлетворението. След затварянето се усещах страшно изморен от всички контакти и дори сега не съм суперсоциален, но всяко зло за добро – това пък ми помогна да сложа в ред собствените идеи и да поработя за себе си .Това последното прозвуча егоистично, ама си е баш така.

Защо, според теб, медиите „не обичат” да пишат и да говорят за изобразително изкуство? Как стоеше този въпрос в Търново, успяхте ли да изградите добри отношения с местните печатни и електронни медии?

Не. Този въпрос е малко риторичен – вече дори и децата знаят, че медии в България не съществуват. Те не пишат за реални неща, които вълнуват цялото общество, а ние искаме да пропишат за изкуство! (тука се смея не на въпроса, смея се на продажните български журналя, и им се смея гадно, защото са долни. Продължавам да се смея.) Местните медии са абсолютно същите като националните. Любимото им е да не напишат името на автора правилно (правят го нарочно), или някаква малка нещастна вмъкната измислица в текста, за да го злепоставят пред 20те пенсионери, които ги четат. За електронните такива нямам мнение, те са си две сватбарски телевизии и ни канеха в сутрешните блокове да запълваме време с общи приказки. И все пак мога нещо положително да споделя: Поздравления за „Север БГ” – това беше единствената медия, която наистина се стараеше да отразява обективно събитията ни и пишеше читави статии.

"Шаман си отглежда голяма патка" 80 / 100
„Шаман си отглежда голяма патка“
акрил – 80 / 100

Като автор какво е отношението ти към публичните изяви?

На артиста в длъжностната му характеристика трябва да пише: „поема отговорност за поне една публична изява годишно”. Това го прави артист. Както и да го мислим, колкото и голямо да ни е егото, изяви трябва да има. Потребителите на изкуство в страната ни намаляват с всеки изминал ден, но ние сме длъжни да ги поддържаме със свежи идеи и нови изяви. Това е най-малкото, което може да направи всеки артист за възпитанието на обществото.

Чалга „културата” е обгърнала като октопод мозъците на 90% от зрелите хора и на 99% от младежите. Един от начините да й се противопоставим е изяви на всеки километър.

Освен с живопис и скулптура ти се занимаваш и със стенопис. Работил си извън страната. Обичаш предизвикателствата на формата или?

Харесва ми да правя едри неща, и то много. Дори може да се каже, че е вид пристрастяване. Така, като погледна една стена от петдесетина квадратни метра, и си мисля „майка му стара, как се пълни това нещо с рисуване?” После се приближавам и виждам, че нищо не виждам. То като се приближи човек до стената, и вижда около 1м. После се отдалечавам и я виждам цялата. И така може да се забавлявам цял ден, а после идва и време за работа. Хубавото на големия размер е, че освен психически, накрая на деня си и силно физически изморен  – то си е вид спорт. Вечерта една голяма водка (ако съм в друга страна, едно голямо от каквото пият там) и си лягам доволен от живота.

Каква е твоята философия за изкуството, което правиш?

В повечето мои творби може да се открие социопатска и анархистка философия, подплатена с естетически възгледи на злободневни теми, пряко свързани с политическите нюанси. (баят отговор) За да бъда честен, ще споделя философията си за живота, от която черпя, за да създавам изкуство, а тя е супер елементарна: „Човек не е създаден, за да бъде говновоз”. По два-три пъти на ден (понякога четири) се храня, за да събирам енергия, а излишното отива в канала. Вечерта, като седна на тоалетната чиния, се питам дали от енергията, която съм изразходил през деня, се е получило нещо. Дори и минимално да е, стига да е полезно, значи е добре работата. Познавам хора, които отделят енергия единствено за да изхвърлят отпадъка от тялото си – това са говновози.

Имам и творби, които нямат никакъв замисъл и съм ги правил заради самия акт по създаването им, те пък са си чисто его.

абстракт
„Мъжка русалка от ДС“
акрил – 100 / 100

Какво е според теб съвременно изкуство и ти определяш ли така своето?

Лично за себе си разделям съвременното изкуство на два вида: Съвременно изкуство, създадено от автори в нашето съвремие, като това включва всички направления. Съвременно изкуство може да бъде както един пейзаж, така и варена агнешка главичка. Има много автори, които искат да умеят да рисуват академично, но не им се получава. Те твърдят, че правят съвременно изкуство – това им се получава. Има много творци, които рисуват по-добре от академиците, но не го правят, а създават нарочно някакви наивни образи и форми само за да кажат, че правят съвременно изкуство. Въпрос на избор е за всеки.

Вторият вид съвременното изкуство е това, което се създава по-навън от нашите граници – там имат по-различно определение за нещата. Някои български автори много успешно се справят и с него и дори съм фен на десетина.

Нямам желание да разсъждавам дали това, което съм направил, е модерно или съвременно, или концептуално, или там каквото и да е. И не виждам голям смисъл от това. Пък работа на изкуствоведите и разбирателите е да определят кое е по-съвременно от другото и дали това, което си направил за съвременно изкуство, е достатъчно съвременно, за да се каже, че е съвременно.

тяло
„Империя на десена“
акрил – 100 / 120

 

жена пред огледало
„Старо огледало“
акрил – 80 / 94

 

тяло
„Дъжд от камъни отдолу“
акрил – 100 / 120

Повече за Дамян Бумбалов и неговото творчество можете да намерите ТУК