Симеон Кръстев е завършил Художествената Академия в гр. Лодз, Полша през 1975 г. Работи в областта на живописта и художественото оформление на пощенски марки, монети, фирмени лога. Дългогодишен плакатист на Софийската опера и балет. През дългия си творчески път той е отличен с наши и международни награди, сред които са и почетна грамота, „Златна карта“ и „Златна значка“ за „принос към авторитета на Европейската култура“ от Европейския форум на експертите към Академията за Международно признати лидери в науката и в изкуството.

Авторът има множество самостоятелни изложби и участия в колективни изяви в страната и чужбина.
Маслената живопис го интригува с необозримата си възможност да изразява мислите и чувствата си в диапазона от майсторски изработения детайл до сложната, метафорична полу – абстрактна, полу – фигуративна образност.

Симеон Кръстев
Симеон Кръстев в Париж

Спечелил ежегодния конкурс на СБХ за пребиваване в Сите дез Арт, в момента Симеон Кръстев прекарва два незабравими месеца сред атмосферата на Париж. Галерии, музеи и места препълнени с история, не само френска, но и световна, красиви улици и булеварди всичко това му носи неповторимо усещане за естетика. Опитахме се да видим красотата на Париж през очите на един български художник. Ето какво сподели Симеон Кръстев за това приключение и за себе си в едно лично и искрено интервю за АРТ АЛАРМА:

Портрет на Силви Вартан
Силви Вартан

Разкажи ни за Париж през твоите очи. Как прекарваш времето си, какво те зарежда и вдъхновява?

Започвам да разказвам за Париж, но сигурно този разказ няма да има край. Аз съм много емоционален човек и всяко нещо ми прави впечатление. Възхитен съм как са облечени жените и мъжете! Повечето млади ходят разгърдени, с хубави шалове в студа. Обувките, дрехите, аксесоарите, прави ми впечатление, че се носят доста небрежно на пръв поглед , но някак елегантно. Доста бързат ходейки за разлика от туристите, които ходят лежерно и искат да видят всичко. Как са подредени градинките между старите огромни къщи от времето на Наполеон, как са подстригани дърветата, всяко растенийце е подредено с много грижа и оградено с метални красиви огради, които вечер се заключват. Много електроника по улиците. Всичко е добре уредено. Навсякъде можеш да си вземеш колело и срещу електронно отключване тръгваш из улиците. По ъглите винаги има по 5 колонки да заредиш колата на ток. По спирките на автобусите има изход да си заредиш телефона. Много информация за всичко най – вече за метрото, което е на няколко нива и те откарва на всякъде. За храната мога да напиша отделно есе – смее се.

И всичко това как да не ме вдъхновява!  Вече съм направил 13 картини, остават ми още към 30 с размер 25х35см.  Преоткрих картините на Малевич и мисленето му. Сега за мен това са проекти за бъдещи картини ако е рекъл Господ.

Симеон Кръстев изяви

Ти водиш активен социален живот, срещаш се често с твои колеги и приятели, усещаш ли в тях, а и в себе си нуждата за споделяне, за анализиране на творческите търсения? Интересува ни дали и днес както някога художниците обичат да „бистрят“ творчеството или по- скоро се затварят и анализират индивидуално? Какво е твоето впечатление и вярваш ли в смисъла и ползата от творческите кръгове, колективи, съюз?

женска фигура
„Абстрактно“I

За мен творческите кръгове, както ги наричаш, са по – скоро триъгълници и квадрати или са се разпаднали отдавна. Преди имаше кафета и заведения на Шипка 6 например. Там гъмжеше от колеги и приятели. Няма ги. В другите градове и градчета колегите са по – организирани, познават се, имат места, където се срещат. В София това го няма освен кафето на Академията, където може да се видиш с почиващи си професори между лекциите и някои и друг колега.

Какво мислиш за това, художникът да прави компромиси в творчеството си например да се води от търсенето на пазара и добре ли е да си „сверява часовника“ тоест къде се намира той в цялото?

От към пазар на изкуство сме много зле като гледам тук, какво става по галериите. Сега покрай празниците някои може и да се е сетил, че и картината става за подарък, така че все пак сме зависими и от пазара, иначе знам баналния израз – компромиси не трябва де се правят.

Ти си бил активен художник през времето на социализма и си останал такъв и по времето на прехода, разкажи ни за плюсовете и минусите на двата периода. 

морски бряг
„Лодки“

Плюсовете за нас художниците бяха, че имаше някаква организация в приемането на творците. Като плакатист работех много и тогава авторският плакат беше на световно ниво. Художника е художник до край! Няма пенсиониран художник, рисуваш твориш и това е. За съжаление хората днес са така. Нашите хора! – казвам го с болка, защото тук от пенсионери не можеш да се разминеш по музеите и галериите, говоря за обикновените французи.

Имал си възможност да живееш в западна Европа, защо остана в България?

Имах възможност да остана като преподавател в Полша, защото там завърших. Тогава в България имаше много работа и си казвах: тук ми е мястото. Бях богат художник и какво от това като не можеше да се купи нито апартамент, нито кола или да посетя Париж.

Какво предстои при теб в следващата година? Ще видим ли на живо изложени картините вдъхновени от Париж?

Надявам се! Имам договори с две галерии. Целият ми живот в България подлежи на преосмисляне. По онова време не можеше да се пътува на запад, а сега, когато ти се отдаде възможност после се връщаш разстроен.

Симеон Кръстев работи неуморно и развива своя фигуратив по индивидуален начин. Отличен портретист и романтичен пейзажист, той умело преплита и абстрактните форми. Избрахме някои от най – новите му абстракции за да ви ги покажем.

aбстракт
„Абстрактно“II

 

абстракт
„Абстрактно“III

 

абстракст
„Абстрактно“IV

 

абстракт
„Абстрактно“V

 

абстракт
„Абстрактно“IV

 

абстракт
„Абстрактно“VII